Зимен ден
А имахме такива планове за днес!
Трябваше да садим дръвчета, трябваше да купуваме чанта и термобельо, трябваше да закараме сестра ми до Кюстендил.
Обаче заваля сняг! И обърка всички планове!
Изведнъж се оказа, че днес ще си седим вкъщи. Което не е чак толкова лоша алтернатива. Преди мъничко приключихме с една обилна и здравословна английска закуска и сега мързелуваме. Снегът вали на парцали, Надя гледа някакъв английски филм, а аз ще боря лошото време с лошо уиски с помощта на Diageo.
Glenkinchie 10 y/o. До сега все не бях попадал на lowland уиски. Не знам защо - може би подсъзнателно lowland ми звучи като low quality, но при повод все съм си купувал нещо друго. Е, наскоро реших, че е крайно време да пробвам още нещо различно. Логично се насочих към Glenkinchie - все пак е едно от “шестте” на Diageo. За съжаление за мен се оказа доста разочароващо. Или не съм му свикнал, или просто не е за мен. По-вероятно е второто, но все пак имам чувството, че пия не особено качествена ракия. А може би ще е добре да пробвам още някой lowland преди да обявявам така категорично мнение…
Ето защо снощи Надя ми подари друга бутилка. Отново търсех нещо ново и се спрях на Clynelish 14 y/o. Този път заложих на сигурното - highland. И не сбърках. Въпреки, че за разлика от Glenkinchie, не се числи към големите шест на Diageo, Clynelish ми хареса доста повече от Glenkinchie. На вкус е подобно на Lagavulin и Caol Ila, но е доста по-леко и свежо, достатъчно меко и в него няма характерната миризма на пушек.
Размекнал съм се на стола, качил съм си краката на съседния, The Sign Of The Four ми е в скута, от време на време зяпам в бялата приказка навън и бавно, бавно пиша това, отпивайки с наслада от чашата си.
Хм, май денят няма да е съвсем загубен…
3 коментара