Варна. Ех, морето…
Уж обещах да пиша от Варна, ама - емоции. Но по-добре късно, отколкото никога, нали? Но да карам по ред.
Пътуване до Варна - с една дума: дълго. Не знам защо така - тръгнах в 12:30, а пристигнах след 20:00. Поне не скучах - нося си книжка, iPod, PSP с 9 игри и толкова серии на Stargate Atlantis, та поне се позабавлявах добре. Писна ми леко накрая - то все едно отидох от Париж до Яунде (като време е същото), но не беше изключително неприятно. Пък и поне нямаше произшествия по пътя.
Пристигнах във Варна, слязох от автобуса, взех си такси. Дадох адреса на хотела. Шофьорът ме попита знам ли къде е? не, не знам - не съм от Варна. Човекът извади карта, започна да го търси. Казах му името на хотела с надеждата да го улесня. Получи се забавен диалог.
А(з): Това е хотел “Дивеста”.
Т(ой, търсейки го на картата): Е, щом си си намерил хотел - добре си.
А: Е защо? Сега нали не е сезон?
Т: Абе не е, ама някакъв мол откриват, някакви конференции… Снощи с един клиент обиколихме десетина хотела докато си намери стая. Ти за колко я намери?
А: Ми около 100, не знам точно.
Т: Е как така не знаеш?
А: Ми ей така - като отида и ще разбера.
Т: Абе дай да те закарам до (тука някакво име, явно на хотел). Малко по-нататък е, ама е по 60 на вечер.
А: Не, мерси.
Т: Как бе? Това е наполовина…
Тук вече трябваше да излъжа, че съм в командировка и няма аз да го плащам тоя хотел. Снигнахме - сметка 3,80. Подавам 10 лв, оказа се, че няма дребни да ми върне. Поисках му 5 лв. Много се учуди. Трябваше да го увещавам да вземе 1,20 бакшиш. На слизане ми посочи отсрещното заведение с препоръка да не го посещавам - много “режели главата”.
Хотелът - оказа се ОК. Първоначално малко се изненадах (неприятно), но последния, в който бях, беше Хилтън Яунде и… Както и да е - не се оплаквам.
Следваща стъпка - набавяне на тоалетни принадлежности. Нарочно от София тръгнах без никакви - все пак отивам във Варна, не на Северния полюс и се очаква да намеря работещи аптека и козметичен магазин. Всъщност вече беше станало късничко и само денонощна аптека ме спасяваше. Намерих една наблизичко - някаква Санита - и за щастие се оказа, че имат всичко необходимо - четки, пасти за зъби, самобръсначки, шампоан и душ гел Klorane. Само не разбрах нежеланието на продавачката да ми вземе 57-те лева - обслужването беше под всякаква критика. Отделно, че взе да се образува някаква опашка и накрая един олигофрен даже взе да ми подмята какво съм правил, аптеката съм изкупил, 30 минути съм стоял там… Което, всъщност, беше и единствения случай на неприятно обслужване във Варна.
Сутринта - ах, сутринта. Закуска, разходка до Морската градина, допълнителна френска закуска с “Капитал” в едно приятно бистро. Времето е хубаво - топличко и без много вятър - изобщо красота. В това време някъде се обажда Георги Иванов - да се видим към 14:15 на Фестивалния за около час, че сина му е на школа по изобразително изкуство там. То в това време трябваше да се видим и с Неви, ама тя се оказа, че е заета с нещо и ще се видим по-късно.
А Жоро се оказа много забавен и приятен събеседник. Първо се чудех малко дали ще го позная - виждал съм му 2 снимки и на двете не си приличаше особено много. Бях останал с впечатлението, че е нисичък и пълен и… добре, че той ме позна. Явно се отличавам от тълпата. Което, впрочем, е вярно - или във Варна не са виждали човек с лаптоп или… Докато чаках Жоро седнах на една пейка на алеята да измодерирам отново един безмозъчен коментар на Ачко и имах чувството, че половината Варна се изреди да ме гледа какво правя. Ма това както и да е. С Жоро се поразходихме мъничко из Морската градина, той ми даде да направя няколко снимки с неговите “буркани”. Ах тия “буркани”… Тилт-шифт-а се оказа много интересна играчка, ама много. Аз щракнах набързо 5-6 кадъра - получават се много интересни. А 85-ицата му… Ах тоя “буркан”. Бе не успя да ме убеди да си продам колелото, ама ме накара наистина да се замисля какво точно искам - 70-200 или 85. Е, не като неговата де, ама 1.8 също би следвало да прави интересни резултати.
После се видяхме с Неви и с Ланса. Водиха ме да хапна нещо, че бях полуумрял от глад. Те са добре. Неви е отслабнала. Така ѝ е по-добре.
И тук големия проблем - ресторант за вечеря. Което наистина не беше лесно. Как пък няма един свестен сайт, в който можеш да си намериш заведение и който да се използва лесно от мобилен телефон. При това не какъв да е, ами Nokia E61i, егати. От сайта на Бакхус трябваше да сваля 2 Mb pdf за да намеря 2 ресторанта във Варна. И двата - хотелски. Не знам защо, обаче мен хотелските ресторанти не ме грабват. Не и когато съм просто на разходка. Е, накрая попаднах на едно бистро. Храната беше… ОК, да кажем, но по-забавното се получи със сметката. Обща сметка - 66 лв. 10 лв някаква храна, 32 лв бутилка Tcherga и 24 лв малък Lagavulin. Историята с Lagavulin-а - след като се нахраних реших, че искам да изпуша една пура. Тъкмо да повикам сервитьорката и да попитам какво уиски имат, очаквайки стандартната некомпетентност (чудех се дали да питам за скоч или малцово или направо да поискам уиски) и разглеждах бутилките над главата на бармана от около 15 метра когато в края съзрях зеленикава бутилка с характерен етикет. Поръчах си направо Lagavulin. Сервитьорката се консултираше нещо с колежката си, сочейки към бара. Донесоха ми. ОК, може и да не е било Lagavulin, че след тая бутилка Tcherga не ми беше много ясно, ма поне беше Islay. На излизане видях, че до него има и бутилка Oban, та не знам… Иначе пак проблеми с бакшиша. Оставям 100 лв и казвам 75 на сервитьорката, тя обаче си ми върна 30 и тръгна да се бърка за дребни…
Иначе Варна е… много як град. Сега без да се обиждат варненци, обаче си беше точно като малко по-голямо село през тоя уикенд. И трафикът им един… заспал. Всички бездомни кучета, които видях, имаха обечки на едното ухо. Според Неви - защото били кастрирани. За разлика от навсякъде другаде във Варна има много улични котки. Много. Е, не точно улични, щото някои от тях бяха бая загладени красавци, но по численост си съперничат с кучетата.
А във Варна си имат и велоалея. Истинска. Не че се ползва особено по предназначение, ама затова сме си виновни ние, българите. Ако може да ми обясни някой защо всички пешеходци се напъват да ходят по велоалеята…
За съжаление трябваше да си тръгвам. Не че не ми се искаше да остана - напротив. Даже ако можеше да се преместим да живеем там…
И като финал - две снимки. Един тилт-шифт и един Жоро:
Тилт-шифт в Морската градина
Жоро
Къде съм бляла бе, гледай каква съм гъба, значи! Много ме е яд, че чак сега разбирам за варненската ти авантюра, ама като не чета, така е! Иначе наистина си се минал с хотела, спокойно можеш да си намериш и за петдесет лева, при това изобщо нелош. И как така сте се озорили с намирането на ресторант?! Ама не, как може?! 0.о Бе нищо, важното е, че си изкарал относително добре 
Кучетата, които са с обички наистина значи, че са кастрирани. Поради по-ниската им популация имаме повече котки, което е добре 
Сега не е сезон, затова не е и толкова пренаселено, още повече, че са били почини дни и повечето варненци са хукнали по родните си места. Их, ама яд ме е. Ще чакам следващото посещение значи 
А и е по-забавно така… 
13 коментара