Мисля, че психофизиологически съм силно увреден човек. Направо съм убеден.
Всеки си има своите малки странности, разбира се, само че повечето хора намират моите за прекалено “ексцентрични”. Например лекото облекло през зимата. Ми не ми е студено. Поне не го чувствам студа така, както вие го правите. И за това си има обяснение - работих близо [...]
Не знам за вас, но за мен пиенето на кафе се беше превърнало в навик, социална дейност или каквото щете го наричайте там. Кафе пиех защото… защото и другите пиеха, защото се очаква да пиеш кафе или нещо такова. Но не и заради самото кафе.
Осъзнах го днес, всъщност. От вчера залягам твърдно над ВМ-НВД - [...]
Днес беше денят. За съжаление не протече както го бях планирал.
Най-напред трябва и искам да се извиня на Емилия, Андреас и всички онези, които се бяха събрали в Божурище, които ме настигнаха в Пожарево и настояваха да ме качат. Съжалявам, мили момичета и момчета - просто нямаше как. Не прецених. Но нищо де - човек [...]
София, 6:50 сутринта. Излизам от вкъщи и се отправям към гаража.
Докато заключвам ми е странно тихо. Чувам автомобилен двигател, но приглушено, някъде далеч. Излизам. Обгръща ме бяла мъгла. Уличните лампи светят меко.
Стоя на тротоара пред вратата. Чудя се дали изобщо да ходя до гаража. В тая мъгла като нищо някой ще ме отнесе. Ма пък [...]
Е това е - събота, втори шанс. Смятам да се откарам до там (и обратно) с велосипеда
Аз и предния път бях навит, даже уговорих и Надя да ме изчака и да пътуваме по-късно за Кюстендил, ама… Така се стече снега, че не пътувахме никъде. Даже и от вкъщи не излизахме.
За съжаление няма да има как [...]
Традиционна рецепта за пиле с домати от Италия. До колкото разбрах всеки има собствена интерпретация на рецептата, така че ви давам тази, която изпробвах снощи.
Определено денят започва по-добре с 3 пържени яйца с бекон и резен черен хляб, кафе и 7 км енергично въртене на педалите до офиса. Ама много по-добре.
Определено английската закуска е “моята закуска”. Последните седмици наблягах на френска - кафе с кроасани - обаче нещо ми липсваше. Още към 10 - 10:30 вече бях огладнял и [...]
Ноември, четвъртък. Трети от месеца.
Студено е, но хората се тълпят. Чакат отварянето на бъчвите с новото божоле.
Ами добре ми дошъл в клуба.
Признавам - получи се доста забавно. И да - тук е моментът да благодаря на Георги Иванов за съветите, които ми даде. Не че ги изпълних, но имам намерението и до там да стигна.
…които мразя у теб.
Добре де - мразя едва ли е точната дума - аз мразя малко неща. Даже в момента не се сещам нито едно от тях. Но все пак има неща, които (несъзнателно) вършиш и които ме изкарват извън нерви. Надявам се, че не ми личи. Ти също.
©© Crypto and The Bombe. Задвижва се от WordPress с тема DePo Skinny.