В Лични на
6 май 2008 етикети хоби, цена с 4 коментара
Напоследък бях въвличан, а и Надя покрай мен, в разни дискусии за хобитата и парите, свързани с практикуването им. Всичко започна от Кака Сийка (макар и в малко по-друг контекст) и продължи на няколко други места - и онлайн, и лице в лице…
Накратко - повечето хора смятат, че (аз лично) харча прекалено много пари за неща, чийто пълен потенциал като аматьор не мога да използвам напълно. И че със сигурност мога да използвам заместители на тези продукти с поне два пъти по-ниска цена. Да - най-вероятно са прави и моите покупки са една неразумна инвестиция. Или поне биха били, ако все пак бяха инвестиция.
Защото закупуването на един такъв продукт в никакъв случай не се подчинява на простите сметки: обща цена X лв, месечна вноска Y лв - следователно този продукт трябва да ми носи поне Z лв месечно, за да съм на сметка. Защото кой би могъл да пресметне цената на щастието или емоциите, породени от използването на даден продукт или получени и чрез негова помощ? Аз лично не мога, а и не искам да мога.
При закупуването на продукти за хоби човек се ръководи от малко по-различни принципи - искам или не искам даден продукт, мога или не мога да си го позволя. И принципно се спира на продуктите в група “искам и мога”. И се стреми да премести повече продукти от графа “не мога” в графа “мога”. Това е. Горното “уравнение” не се решава. Човек не търси възвръщаемост от хобитата си.
Еленко също има статия по този въпрос.
В Хоби на
29 април 2008 етикети Тя и Той с 6 коментара
Тя и той седят в кафене. Той с приповдигнато настроение ѝ говори за новата си придобивка, тя с отегчение си пие кафето и се прави, че го слуша.
Той: Ма много е яка, нали? Хареса ли ти?
Тя: Мдам…
Той: И сега, каго дойде новото колело, ти ще можеш да ползваш старите ми. Ама те, новите, са супер готини, нали?
Тя: Мдам. Приличат малко на бронята на Дарт Вейдър.
Той: Хаха - да, верно. Почти.
Тя: А такова за лактите няма ли да си купиш?
Той: Ами чудя се. Мисля да си взема направо броня.
Тя: Броня?!
Той: Да бе - такава, дето се облича цялата. По-удобна е от налакътници само.
Тя: Ма ти съвсем ще станеш като Дарт Вейдър.
Той: Е, хайде сега…
Тя: Мили - не се притеснявай. Ако си купиш цяла броня аз ще ти ушия наметалото!
Всъщност прилича по-скоро на броните на имперските щурмоваци…
P.S. Снимката е взета директно от сайта на Race Face. Дано не се сърдят…
В Хоби на
25 април 2008 етикети криптография, криза на средната възраст, хоби с 6 коментара
Вчера получих по DHL:
Не, не - нищо специално. Във вторник посетих Amazon, написах си номера на кредитната карта и готово. Пък и немците от DHL са доста организирани и пипат здраво, та за няма и два дни ми ги доставиха от Lexington или нещо такова.
Всъщност тези книги (или поне Handbook of Applied Cryptography и Applied Cryptography) ги чаках не 2 дни, ами 10 години. В първи курс в Университета бях много запален по темата, обаче пък тогава времената бяха други. Студентче на 19, родителите ми бяха (а и сега са си) обикновени наемни работници, тъкмо Виденов беше сдал властта (1997 - 1998), нямаше пари, да не говорим за кредитни карти и изобщо ситуацията не беше розова. Ама никак. Но бях млад, запален и идеалист, прекарвах с часове в “компютърните лаборатории” на ФМИ и ровех из нета за pdf-и по темата…
Времето си минава, аз порастнах (или поне на килограми), животът ми се разви в съвсем друга посока и интересите ми се промениха и отидоха в не съвсем сходна посока. До вторник. Когато посетих Amazon със съвсем, съвсем други намерения, обаче… Натъкнах се на Schneier’s Cryptography Classics Library: Applied Cryptography, Secrets and Lies, and Practical Cryptography и… Виждате резултата по-горе.
Не че ми трябват тия книги. Сигурно даже няма и да ги прочета, освен Secrets & Lies и Cryptonomicon. Явно се опитвам да се “компенсирам” за невъзможността да прочета тия книги когато му е било времето. То, всъщност, с повечето неща в живота ми напоследък е така - фитнеса, байковете, татуировките… Все неща, които нормалните хора вършат докато са тийнейджъри. Или поне в началото на 20-те.
Надявам се, че на моите деца няма да им се налага да минават по този път. Или пък е добре да минат?
P.S. Всъщност като малък много исках да строя модели на кораби. Та като нищо може пак да пиша скоро…
В Ежедневни на
13 април 2008 етикети Metallica, концерт, музика с 2 коментара
Край! Светът съвсем се побърка - щом и аз ще ходя на концерт…
Принципно харесвам музиката, обичам да слушам музика, но не по онзи комерсиален начин, по който обикновено се възприема този акт… Не обичам шумните места, шумните заведения, шумната музика като цяло. За съжаление като че ли за сегашните младежи най-важното нещо в хардуера за възпроизвеждане на музиката е “колко вата е?” и “як ли е баса, буфера как е?” и подобни.
Та поради сходни причини не обичам концертите и никога през живота си не съм бил на такъв. Не знам дали съм прав, но някак не ме привлича идеята да отида на стадион и да слушам любимата си група - със сигурност звука, който ще се получи, няма почти нищо общо със студийните записи. Поради това и не харесвам концертните албуми, с едно единствено изключение (Live in Midgard на Therion, който много много ми харесва). Пък и самата идея ми се губи, ама то сигурно е от възрастта.
Но всичко тече - всичко се променя. Надя пък е умерена фенка на живите изпълнения и чат пат ходи по концерти. Не отиде на предния концерт на квартет Metallica в Пловдив, за това тоя път се запъна - да сме били ходели. Бях брутално изнасилен (преносно преди и буквално след като купих билетите) и така - вече е сигурно - там ще сме.
Те, Metallica, от доста време не са ми сред любимците, поостаряха и се поизтърката, посмениха си състава… Ама какво да ги правиш - жени. Ще трябва явно да си поприпомня репертоара им, че да не се излагам там на концерта. Само се чудя дали не направих грешка, като не купих билети за самия терен - все пак е метъл концерт, ама ще видим. Поне ако вали ще сме на сухо.
В Лични на
13 април 2008 етикети ВМ-НВХ, тегло, физическа активност с 5 коментара
Спомени, спомени… На 1-ви май 2007 реших, че е крайно време да се взема в ръце и да поотслабна малко. Как - с помощта на ВМ-НВД.
Е - сега, почти една година по-късно, мога с радост да заявя, че така поставената тогава цел (74 кг от тогавашните 85-86 кг) вече е постигната. В продължение на 1 година съм свалял средно по около 1 кг на месец - е, разбира се, не съвсем равномерно. Според едни остарели разбирания при моя ръст (174 см) се очаква идеалното ми тегло да е около 67-68 килограма, обаче на мен тия сметки нещо не ми се връзват и смятам да остана около сегашното ми тегло.
От 1 декември 2007 започнах и да се занимавам малко по-активно със спорт - 2 пъти седмично по 1 час във фитнес зала, което също допринесе за подобряване на формата и сваляне на излишните килограми. Отделно, че във фитнеса качих и активно тегло…
Та така - време е за нови цели. За момента - запазване на текущото общо тегло и намаляване на телесните мазнини от настоящите 14,4% до 10% от него.
А иначе за хората, които биха се поинтересували как съм успял да сваля тези килограми - отговорът е много прост. С желание и мъничко мисъл. Всъщност е доста лесно - стига да го искаш, с желание и малки промени в навиците стават чудеса. Не съм се лишавал от нищо, не съм страдал от диетата (въпреки че точно тая дума в българския език не е най-похдодяща за ВМ-НВХ според мен) или някакви прекомерни физически натоварвания… Просто си поставих една съвсем обозрима цел, напънах се леко и - готово. Лесно е!
В Ежедневни на
10 април 2008 етикети живот, работа, свободно време с 18 коментара
Изправен съм пред мъничка дилемка.
От известно време ми се е отварила възможност да работя на още едно място, ако може така да се каже. Стандартното - freelance програмист. Тъкмо ще държа меча остър. Това след като го подостря де, че код не съм писал от не знам колко години вече.
Проблемът е, че се колебая. А се колебая, защото не съм убеден, че си струва. Парите като цяло не са особено много за бранша, но пък като за допълнително възнаграждение, по между другото така, са си напълно нормални. Да, обаче… ОК, не крия, че не ми е много тясно около врата. Тия допълнителни доходи биха били… колко - 10 до 15% от сегашните ми. Това добре - колкото, толкова. Но всички знаем, че в Природата нищо не се губи и нищо не се появява - само се променя. За да получа тия 15% ще трябва да жертвам нещо. Време. Единственото нещо, което не можем да върнем обратно. Поне за сега.
Основният ми бизнес си взема своя дан - всеки делничен ден излизам в 7:00 и се прибирам след 19:00. Е - той си струва, или поне така си мисля. Но нещо не ми се нрави идеята да жертвам допълнително и двата си почивни дни за още работа.
Не знам, все още - чудя се. А вие как бихте постъпили?
В Ежедневни на
10 април 2008 етикети промени, блог с 3 коментара
Ако четете този блог през RSS, агрегатор и прочие - можете да пропуснете тази статийка. Тя слабо ви касае.
Ако го четете тук, на сайта - май пак можете да го пропуснете. Явно вече виждате, че съм сменил темата.
Нещо със старата писането не ми потръгна особено добре. Да видим с тази как ще се справя. Всъщност ми се иска тя да остане тук съвсем малко време. В момента в главата ми “узряват” няколко идеи и насоки за бъдещето на този сайт, ама… Да видим как ще потръгне живота в близко бъдеще.
В Ежедневни на
4 април 2008 етикети охрана, Германия, сигурност с 4 коментара
Да - не съм писал от много време. Не че съм ви залипсвал толкова много, ама все пак…
А причината за тая липса е съвсем проста - и не - “ни съм умрелъ” както пишеше лирическият герой в известната книга - просто нямах възможност да пиша. А защо - смятам да ви осветля.
Както може би ви е известно - до скоро работех за една израелска компания. Всички са чували разни митове и легенди за security check-а на летище Ben Gurion, аз си мислех, че и такова параноично присъствие на разни охранителни мерки не може да се види на друго място (е, може би в САЩ, ама това е друга тема), но уви - оказа се, че съм се лъгал жестоко.
Идвам аз тук (във Франкфурт, тоест) за едно кратко 3 седмично обучение. Франкфурт е хубав град - чистичък, уреден - абе изобщо европейски. Обаче политиката за сигурност на компанията ме втрещи. Наистина.
Влизане в офиса - само с магнитни карти. ОК - нормално. Нооо - влизането е през едни вратички на входа, които пропускат само по един човек. Ако нямаш карта - не можеш да влезеш. Не може и някой да те пусне с неговата карта. Засуетихме се, на рецепцията ни дадоха временни посетителски пропуски. Минахме заветната вратичка.
Нова греда - не можеш да използваш асансьора току така. С картата подаваш заявка до кой етаж искаш да отидеш и ако си оторизиран - ти се съобщава кой асансьор да вземеш. Който те откарва до този етаж, не спира никъде другаде по пътя и се връща обратно във фоайето.
Отделно всяка врата на етажа се отваря с карта - ако имаш достъп до стаята, естествено.
И за капак - една врата може да бъде оставена отворена приблизително толкова време, колкото да мине спокойно един човек. Ако се задържи отворена по-дълго време се включва аларма, започва да пищи и все някой се намира да провери какво, аджеба, става с тая врата.
Там стандартните камери и прочие не ги забелязвам изобщо.
Мрежата на компанията е изградена на същия параноичен принцип - то не са firewall-и, то не са proxy-та, то не са чудеса. 2 седмици не успях да отворя най-простата уеб страничка от лаптопа си. Та и за това не съм се вясвал тук наскоро.
И това в компания, в която няма кой знае колко външни посетители. Не знам - може и да е някакъв стандарт тук в Германия…
В Ежедневни на
15 март 2008 етикети Cambridge Audio, M-AUDIO, Mordaunt-Short, персонално аудио с 9 коментара
Наскоро Петър Събев се похвали, че си е взел микро стерео за спалнята. Е и аз си взех. Само че нано стерео. И като съвпадение - също ще стои в спалнята ми. Моята, обаче, явно е прокълната. Но да ви разправям.
Значи бившата ми колежка и не-бивша приятелка f.k. си се занимава с музика къде професионално, къде не и наскоро се похвали, че си е купила от eBay аудиокарта M-AUDIO FireWire Solo. Аз, разбира се, не можах да се примиря с факта тя да има по-хубава от мен, амбицирах се, издирих кой е вносителя на M-AUDIO за България (за по-лесно я питах нея и тя ми каза) и с бодра стъпка им се обадих за да си поръчам M-AUDIO FireWire 410. Не че ми трябва точно такава аудиокарта, ама нали трябваше да е по-хубава от нейната… Обаче улучих гредата - в Almar Co (вносителят) нямали такива в момента. Избеснях. Най-много мразя такива грозни номера - да нямат нещо в наличност. Аз си го искам тук, сега и веднага. Смилих се само защото най-културно са си плеснали цените на сайта и не се налага да гадаеш колко струва нещото… Та както и да е - минавам на план B - M-AUDIO FireWire Audiophille, която карта така или иначе е направена за слушане на музика. Оказва се, че имат една бройка - в склада. ОК, няма проблеми - ще я доставят в офиса след обяд и да мина да си я взема преди 18 часа. Няма как - ще се съкращава работния ден. Аха да тръгна, обаче, и телефонът ми иззвъня. Обаждаха ми се от Алмар за да ми кажат, че картата всъщност била в склад на техен партньор в Бургас и могат да я имат в София в началото на следващата седмица. Искам ли я? Ами ОК, искам я - то се е видяло, че няма да е толкоз лесна тая работа… [Вижте останалото →]
В Хоби на
15 март 2008 етикети RAM, велосипеди с 13 коментара
Ами понякога като не ми върви - не ми върви. Но пък от друга страна - наистина май всяко зло е за добро. [Вижте останалото →]
